Есен – Райнер Мария Рилке

 

Листа се ронят, ронят отдалече,

сякаш вехнат градините небесни;

отронват се листа с отхвърлящ жест.

 

И натежала пада в нощите Земята

от звездния безброй във самотата си.

 

И всички ние падаме. Ръката ми.

Огледай се наоколо: навсякъде.

 

И все пак има Някой, който

безкрайно нежно ръката си протяга.

 

Из: Книга на образите

 

превод: Някой чрез мен

толкова е образно и красиво...

с благодарност за преводите!

Поздравления за превода! Преди десетина години бях впечатлена
от това стихотворение и го преведох за себе си и приятели. Та за това оценявам
нюансите, които са предадени във вашия!

"превод : аз" :))))))))))))))))))))))))))
много харесах