Ти си кристална вода.
Нима някой подозира
колко е натежала от тъга
преди да се излее върху душата му. 
С  мокра свежест да измие калните следи от нея.
Слънчев лъч, пронизващ до болка.
Ослепително светъл.
И топъл. И единствен.
Дошъл заради многото молитви, отправени към небето.
Топла наметка. Лека и въздушна.
Пух, сгрял нозете.
Добър огън, оцветил в оранжево-червени отблясъци вечерта.
Ако можех да хвана ръката ти, хладната
и да те помоля да не струиш тъга.
Но не мога, защото обичам тъгата ти толкова много.
Ако можех да те стисна в шепи
и да те запазя само за мен.
Но не мога - ти си кристална вода -
нима някой е успял да открадне водата за себе си?
Бих те прегърнала, за да те спася от самота,
ако не знаех, колко естествена е самотата.
Въпреки прегръдката.
Въпреки любовта.
Колко е дръзка.
Благодаря ти за онзи особен въздух,
който дишам с теб.
И за теб ти благодаря.

толкова дълбоко, макар и нежно:)

признателна съм ти!))

И толкова истинско ... :)

и толкова вълнуващо, както и всичко останоло което си написала! :-)

Ноар и Бамби!!