Когато се скриеш в най-тъмната пътека на парка
и си позволиш  болка интензивно,
защото ние имаме право на болка,
която ни държи здраво свързани един с друг, и гледаш как листата се откъсват от дърветата
знаеш, че не би могъл да постъпиш като тях 
защото болката ти има много лица...