Тишина

Чуваш ли, любима, ръцете ми

как ги вдигам...

Нима във всеки жест на самотника

не се заслушват безброй същества?

Чуй, любима, притварям клепачи

и звукът достига до теб.

Чуй, любима, отварям ги...

...но защо теб те няма.

И най-лекото мое движение оставя

следа в тази копринена тишина;

и най-нищожното вълнение се врязва

в гладката завеса на хоризонта.

Поема ли си въздух се спускат

и се издигат звезди.

Ухания идват до устните ми да пият вода

и долавям силуетите

на далечните ангели.

Единствено теб, за която мисля сега: теб

не мога да различа.