понякога вървя под мокри листа

и усещам в тях зелената свобода;

не се побирам вече в самотата си,
в страховете си като невестулки
изпитвам изгаряща жажда да пия дъжда;
ти си ме обгърнал и няма мърдане,
светлината е влязла вътре, 
вечността е отключена врата -
с теб всеки ден минаваме през нея...