С посвещение на един промит мозък, който освен за Путин и Радев, нищо друго не знае:
200 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЦЕЗАР ФРАНК !
На 10. 12. т. г. ще честваме кръгла годишнина от рождението на Цезар Франк. Той е едни много велика личност в музиката, изиграл голяма роля в нейната история. Като човек обаче той е богоозарен, което и видно от всичките му творби, вдъхновени от Бог. Това личи и от тяхната тоналност, си минор, в която е написано Светото писание. Франк е един неканонизиран светец в музиката, какъвто е и Татко Хайдн, макар те да са много различни. Хайдн наподобява уединен някъде светец, който чрез музиката си рисува Божията красота на света. Франк възприемам като богоозарен в живота и творчеството си. Той е активен участник в музикалния живот като църковен органист през целия си живот, подобно на Бах, също така е пианист и композитор, професор е в Музикалната академия на Париж с огромен авторитет. Световноизвестният преподавател по късно в същата тази академия по култура, в която влиза и музиката, Ромен Ролан, го нарича Музикалната съвест на Париж. Лист, който е негов съвременник - той е с 12 години по-голям - го нарича Френският Бах. Наш съвременник, пианистът Перелман, виден руски педагог, пък казва за музиката му:
- Съчувствам му, но не мога да му помогна.
Франк повлиява развитието на много френски композитори, най-велик от които е Дебюси.
През целия си живот Франк работи като органист в католически църкви, последната от които и където работи най- дълго е църквата „Свети Клотилд”. Отивайки към църквата и вероятно замислен върху музиката си, той е блъснат от трамвай, който е имал тогава максимална скорост 20 км./час. На 68 години Франк отива при Този, комуто сцял живот служи с изкуството си.
Музиката на Франк е много специфична. Тя е донякъде импресионистична, каквато е музиката на Дебюси и в значителна степен тази на Равел. Франк се явява и неокласик от същата величина, какъвто е Рахманинов като неоромантик. Инструмевтът на Франк е органът, осъществяваж връзката с Бог. Инструментът на канторът Бах е също органът, но има разлики между двамата. Музиката на Бах за мен е превод на Божието слово на езика на музиката. При Франк имам друго възприятие – музиката му е богоозарена. Франк е френският композитор, ползващ най-пълно полифонията в своите творби. Полифония има и в камерните му произведения, цитирам най-популярните му три клавирни пиеси, в които има части хорал, фуга, ползвани преди него от Бетховен в неговите последни сонати. В.ърхът на неговата полифония обаче са Трите големи хорала за орган, едни от най-трудните като музика и като техника. В единия от тях той ползва принципа Басо остинато, ще го приложа в линк.
Франк оставя само една симфония, не съвсем стандартна, в три части, но каква симфония. Франк оставя само една Соната за цигулка и Пиано, но какво соната! Единствено Третата соната на Брамс може да се мери с нея. Да отбележа, че Брамс е с 11 години по-млад от Франк, но те са съвременици. Не виждам обаче връзка между творбите им, те са много различни.
Франк пише Вариации за пиано с орккестър, знаменити. Ше потърся запис с Берлинската филхармония и Вайсеенберг. Той пише също така струнен квартет, само един и един клавирен квинтет, знаменит!
Много от творбите на Франк са по сюжет на Библията, цитирам симфонимната му поема „Прокълнатият ловец”. От създаденото от него преобладават произведенията за орган или с орган, което е обяснимо – връзката с Бог. Това е неговият инструмент. Каквато и пиеса да прозвучи от Франк, в нея има нещо органно, както при Моцарт има опера, в камерните творби на Брамс - нещо симфонично, а при Шопен – поезия.
Много обичам музиката на Франк. Той е един от любимите ми композитори. Затова искам да съм първият, който отбеляза неговата 200 годишнина от рождението му.
Трите произведения, които ще приложа са в една тоналност, архаичната си минор. Повлияните от Бог поети ползват преобладаващо същата тази тоналност.
Приятно слушане!