Понякога си мисля, че моят живот
е стара, ненужна съдба,
съблечена и захвърлена -
ей така.

Тогава прeсаждам мечтите си, 
поливам ги с оптимизъм
и започвам отначало -
даже сънищата...

И вятърът внезапно довява обич,
небето поръсва ситен дъждец
и животът ми покълва отново...

нали?!